Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2012 23:32 - Хилда Казасян: „Обичам да се чувствам защитена”
Автор: desitomova Категория: Изкуство   
Прочетен: 3614 Коментари: 0 Гласове:
3



Десислава Томова

image

Хилда Казасян е родена в София в семейство на музиканти.

Започва да пее още на 4 г. Участва в детски песнички, които записва за Националното радио.

Завършила е музикалното училище "Любомир Пипков" с ударни инструменти. След това продължава в класическия отдел на Консерваторията, отново с ударни. Непосредствено след завършването си на Музикалната академия в София специализира ударни в Салутцо, Италия.

Хилда е свирила във филхармония "Пионер", участвала е на всички джаз фестивали в България, пяла е с всички джаз формации у нас и е правила записи с тях.

Една от най–обичаните български джаз певици има пет издадени албума до момента: "Cover girl", "Защо не", "Сложи си ципа на устата", "Jazz & Samba" и "Замълчи, замълчи". Честите и гастроли зад граница са я отвеждали в Англия, Русия, Белгия, Франция, Япония, Полша, Сърбия, Австрия, Италия и др.

Напоследък се е поотеглила от публичните си изяви в печата, но някакси непринудено и след кратка раздумка успях да я убедя да даде това интервю специално за читателите на вестник „TV сага”.

Концерта ви в Токио с Теодосий Спасов трио беше...

Беше едно фантастично изживяване. Беше местенце, на което всеки човек занимаващ се с тази музика само може да мечтае да попадне. Най-важното и ценното е, че когато попаднеш на такова място и си добър разбираш, че света е много малък и че можеш да постигнеш всичко навсякъде. Много е лесно да се почувстваш част от цялата тази голяма общност на джазовите музиканти. Това беше огромна радост за мен.

image

Интензивната комуникация между различните култури се осъществява...

Най-вече посредством изкуствата. Това е гениалното на музиката и на изобразителното изкуство, че не се налага да говориш. Единствената пречка, не знам защо Господ ни е създал така, е езиковата бариера.

Най-свидните ти спомени с Румен Тосков – Рупето са...

Последните 6-7 години от живота ми преди да се случи това ужасно нещо – смъртта му. Ние бяхме непрекъснато заедно – пътувахме, правехме музика. Всичките ми спомени са свързани с него. Това не е така, защото обстоятелствата така са налагали, а защото той е такъв човек, който влезе ли ти под кожата няма излизане оттам. Толкова е изключителен и талантлив и скромен и добър. Бях наистина щастливка да бъда негов приятел. А мисля, че се превърнах в много близък негов приятел.

Фигурата на бащата е...

Не е размита. Тя е конкретно във фигурата на моя баща. Моят баща е толкова силен образ, толкова неизличим, неизтриващ се образ. Не защото ми е просто баща, а защото той е такъв какъвто беше. Да имаш баща като Вили Казасян е дар Божи.

Щастлива съм, когато...

Щастлива съм, когато се чуя сутрин с майка ми, с близките ми, което правя всеки ден. Видя ли се с дъщеря ми, когато се връща от училище. Когато се уверя, че всички са добре – живи и здрави. Когато нещата около мен свързани с милионите ангажименти, с които се занимавам кретат горе долу.

Преглъщам компромисите, които трябва да правя като...

Преглъщам компромисите с лекота, защото смятам, че компромиси трябва да се правят. Нищо освен здравето на близките ми не е на всяка цена. В този смисъл съм склонна на много компромиси. Смятам, че самоцелното налагане на характер е глупава работа. С годините все повече се убеждавам в това. С годините все повече се убеждавам в това. Оказва се всъщност, че много от компромисите са ползи, а не минуси и след време спират да съществуват в ума ти като компромиси. Това е нужната толерантност, която ако повече хора притежават, света ще е едно много по-добро място за живеене.

image

 Научих се да отказвам, когато...

 Когато не искам нещо се научих да отказвам. Това беше проблем, с който трябваше да се справя във времето. Много трудно отказвах и това ме принуждаваше да правя много неща, които не исках. С придобиването на повече самочувствие и тази задача стана много по-лесна. Действително, когато усетя с кожата си, че нещо не е за мен, че не го искам, без никакъв проблем го отказвам.

 Светът през очите на Хилда е...

 Едно много вълнуващо местенце пълно с предизвикателства, с които се учиш да се справяш. Най-важното е, че през годините се научих да изпитвам удовлетворение от свършената работа, което се оказа много ценно състояние.

 Хората, които допускам до себе си са...

 Обикновено са хората, които съм допуснала още преди 20-30 години. Не допускам много нови хора до себе си. Това ме прави много съхранена и защитена, защото кръга от хора, с които съм са хора от близо 25-годишни приятелства. Това е много сигурно, защото не очакваш изненади. А това носи много голямо спокойствие.

 Идеалният репертоар за идеалната сцена е...

 Подходящият репертоар за подходящата сцена.

 Чувстваш се комфортно, когато...

 Много зависи от състоянието, в което съм. Понякога се чувствам комфортно, когато съм самичка вкъщи. Някога се чувствам комфортно, когато съм с близките си приятели. При всички положения има една предпоставка за да се чувствам спокойна. Трябва да се чувствам добре, да е спокойна атмосферата около мен. Не обичам шум, не обичам превъзбуденото, пренатегнатото състояние на духа, обичам спокойствието.

 Менторите Ви в джаз музиката са...

 Те са толкова много... Променят се в различните етапи от израстването ми и в състоянията, в които се намирам.

 Собственият Ви стил във вокалното изпълнение е...

 Моят си. Хилдин стил.

 Бъдещето на дъщеричката Ви Надежда си представяте като...

 Това, което бих искала е преди всичко да е жива и здрава. Другото съм й го дала, мисля добре,  в първите 7 години. Дай Боже то да се развие в тази посока. Да запази добрината си, което е една от най-големите ценности въобще в Човека и да успява да се пази.

image

 Съдбата на таланти като Богдана Петрова след шоуто е...

 Това зависи до голяма степен от личните качества на тези хора. Те получават един невероятен шанс. Това да те показват толкова млад в прайм тайм и да те гледат всички тези хора. Освен това получаваш награда от 60 хиляди лева. Това много пъти се забравя, а хич не е за подценяване. С тази популярност, с тази сума в джоба и огромното желание да продължиш мисля, че няма как да не успееш.

 Критерият, по който се определя таланта е...

 Критерият е да имаш сетивата да усетиш онова Божие зрънце, което наричам талант. Всичко, което подлежи на установени норми е въпрос на работливост, на усърдност, на амбициозност... Талантът е онова зрънце, което те кара да правиш нещо по-добре от всички останали.

 Най-големият абсурд, на който си била свидетел в шоуто беше...

 Не мога да го разкажа, защото не бях свидетел. Обърнах се и не видях и 2 сек. от номера, който имате в предвид (мъж, който тегли автомобил с интимните си части). По принцип се пазя от големите абсурди даже и в шоупрограми.

 Интервюто е публикувано във в. "ТВ сага" в бр. 18 от 3-9 май 2012 г.

image

image

 

 



Тагове:   hilda kazasian,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: desitomova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 402665
Постинги: 141
Коментари: 15
Гласове: 226
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031